Наскоро се замислих относно новото начало с нови партньори.Дали се държим за сегашния,защото не искаме да започваме пак отначало?!Колкото и да ни боли в момента,колкото да ни задушава-седим и търпим.
  Идва момент на прилив на енергия.На смелост.Казваме край,тръгваме си.Три дена ни държи тръпката от това,че сме направили тази крачка,но идва момента,в който осъзнаваме,че човека до нас го няма и ни липсва всяко едно движение.Замисляме се и ако някой не ни спре се връщаме пак там за да не срещнем новото....
 Дали страха от новото запознанство не е предпазване от повторно нараняване?Самата аз не знам и не съм сигурна дали искам да знам.От друга страна е хубаво да почустваш отново тръпката,пеперудите в стомаха,вълнението...Но ако цял живот е така,няма ли да писне от тази тръпка?!